Списание „Език и литература“ е включено в списъка на европейските реферирани списания в хуманитарната област ЕRIH (European Reference Index for the Humanities). ESF Standing Committee for the Humanities (SCH) https://www2.esf.org/asp/ERIH/Foreword/search.asp

Авторите в списанието


Адриана Миткова

(доктор) е преподавателка в специалността испанска филология в Катедрата по испанистика и португалистика в Софийския университет. Преподава социолингвистика на испанския език, превод, практически испански език и др. Авторка е на книгата „Функционално-семантичната категория аспектуалност в съвременния испански език“ (2008) и на редица статии и монографии в областта на социолингвистиката, морфологията и чуждоезиковото обучение.

АНГЕЛ Г. АНГЕЛОВ

(доцент, доктор) е преподавател в Катедрата по български език на Софийския университет. Специализирал е в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, Аристотеловия университет в Солун и в Университета в Хамбург. Интересите му са в областта на социолингвистиката, лексикологията и семиотиката. Автор е на книгите Правилата на езика в столичния квартал (1999) и Българският език на Темида (2008).

Ани Леви

(доцент, доктор) преподава испански език, испаноамериканска литература, испанска лексикология и фразеология, увод в теорията на превода, теория на превода, история на превода, симултанен и консекутивен превод в Новия български университет. Членува в Съюза на преводачите в България, Асоциацията на испанистите в България и Европейската асоциация на преподавателите по испански език. Носителка е на орден „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен, и на два испански ордена „За граждански заслуги“.

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСИЕВ

(доцент, доктор) е преподавател в Катедрата за езици и култури на Източна Азия в Центъра за източни езици и култури на Софийския университет и директор на Института „Конфуций“ в София. Научните му интереси са в областта на съвременния китайски език, литература и култура, на историята на китайската култура и език, на общото езикознание и т.н. Автор е на редица научни публикации, свързани с китайския език и култура.

АНТОНИЯ ВЕЛКОВА-ГАЙДАРЖИЕВА

(доцент, доктор) преподава в Катедрата по българска литература на Великотърновския университет. Авторка е на книгите Българска литературна критика и митотворство. Д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев (1996), Посмъртното слово като феномен на българската култура (2000, съавторка), Литературнокритически прочити (2002), Васил Пундев и българската литература. История. Критика. Класика (2007).

АНТОНИЯ ЦАНКОВА

(старша асистентка) e преподавателка по китайски език в Секцията по китаистика при Центъра за източни езици и култури на Софийския университет. Научните ѝ интереси са в областта на китайския език, старокитайския език, граматиката на китайския език и историческата граматика китайския език. Публикувала е свои разработки в научни списания и сборници.

БИСТРА ГАНЧЕВА

(професор, доктор) е преподавателка по нова българска литература в Пловдивския университет. Научните ѝ интереси и изследвания са в областта на новата българска литература – най-вече около въпросите на националната идентичност и на българската лирика от началото на ХХ в. Авторка е на над 140 публикации в България, Полша, Русия, Румъния, сред които са монографиите Недоизминатият път на пътеписеца (1989), Вазовото творчество (1996), Литература и национална самооценка (2002), Човек и свят в българската лирика от началото на ХХ век (2006).

БОРИС ПАРАШКЕВОВ

(професор, доктор) е специалист по история и историческа граматика на немския език и изтъкнат преводач от немски език на художествена литература. Научните му интереси са в областта на немската историческа морфология и лексикология, на българската етимология и лексикология (в частност немски и други заемки в българския език), контрастивната лингвистика и др. Издал е редица монографии в областта на етимологичната дублетност (една от главните му изследователски теми), сред които са Етимологични дублети в българския език (1987) и Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen (2004).

Боряна Кючукова-Петринска

(доктор) е преподавателка по лексикология и фразеология в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Авторка е на редица статии в областта на морфологията и лексикологията, както и на помагала, учебници и речници.

БОЯН ВЪЛЧЕВ

(професор, доктор на филологическите науки) е преподавател в Kатедрата по български език на Софийския университет. Курсовете, които води, и научните му интереси са в областта на историята на българския книжовен език, съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици, историята на филологическата мисъл и др. Има многобройни научни публикации, сред които са и монографиите Георги Раковски книжовникът и филологът (1990), Проблеми на развитието на българската филологическа мисъл през Възраждането (1992), Граматиките и книжовноезиковите школи през 20-те–40-те години на XIX в. (1994), Възрожденските граматики на българския език (2008), От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици (2009) и др. От 2005 г. e главен редактор на сп. Език и литература.
E-mail: b.valtchev@abv.bg

Венета Сиракова

е преподавателка по испански език и превод в Новия български университет. Специализирала е в Мексиканския национален автономен университет, Хаванския университет и Мадридския университет Комплутенсе. Научните ѝ интереси, занимания и публикации са в областта на превода и испаноамериканската литература.

ВЕСЕЛИН КАРАСТОЙЧЕВ

(старши асистент) е преподавател по средновековна, съвременна и най-нова китайска литература в Софийския университет. Научните му интереси и занимания са свързани както с изследвания в областта на китайската литература, така и в областта на превода на съвременна китайска поезия и проза.

Владимир Павлович Гудков

(доцент, доктор) е ръководител на Катедрата по славянски филологии във Филологическия факултет на Московския държавен университет. Автор е на многобройни монографии, студии, статии, научни съобщения и рецензии.

ГРИГОРИЙ ВЕНЕДИКТОВ

(професор, доктор на филологическите науки, почетен доктор на Софийския университет, чуждестранен член-кореспондент на БАН) е сред най-изтъкнатите чуждестранни българисти. Носител е на ордените „Кирил и Методий“ (II степен) и „Мадарски конник“ (I степен). Той е автор на повече от 150 научни разработки в областта на съвременния български език и историята на българския книжовен език, публикувани като отделни книги и в различни научни списания и сборници. Благодарение на неговите усилия и под неговата редакция за пръв път бяха отпечатани на руски в Москва през 1997 г. Грамматика нынешнего болгарского наречия от Юрий Венелин (преведена и публикувана през 2002 г. и в София) и през 2005 г. Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830–1831).

ГЪ ДЖЪЦЯН

(професор, доктор) e преподавател в Катедрата по български език нa Пекинския университет за чужди езици, където води учебни зaнятия по практически български език, изкуство на превода от китайски на български и обратно, граматика на съвременния български език, българско странознание, история на България и др. Автор e на мнoгoбрoйни научни разработки в oблaсттa на българистикaтa, на редица учебници, учебни помагала и речници и на преводи на български научни и литературни произведения. Проф. Гъ Джъцян играе особено важна роля в развитието на китайската българистика, за опознаването на българския народ и култура в Китай и за по-нататъшното утвърждаване на приятелските връзки между двата народа. Под негово ръководство са завършили общо осем випуска българисти (около 150 студенти). Повечето от абсолвентите работят днес по специалността си в Радио Пекин, Министерството на културата, Министерство на външната търговия, Министерство на външните работи, Агенция „Синхуа“ и др.

ДАНИЕЛА АСЕНОВА

(доктор) е преподавателка в Упсалския университет. Научните ѝ интереси са в областта на синтаксиса на българския език, сравнителното изследване на писмената и устната форма на езика, езиковото обучение по интернет и др. Има редица публикации на български, немски, английски и шведски език.

Диана Янкова

(доцент, доктор) е преподавателка по съвременен английски език в Департамента по чужди езици и литература в Новия български университет. Тя е вицепрезидент на Централноевропейската асоциация по канадистични изследвания. Научните ѝ интереси и публикации са в областта на междукултурното общуване, история и култура на Северна Америка, специализирания правен език, анализа на дискурса и др.

ДИМИТЪР КЕНАНОВ

(професор, доктор на филологическите науки) е преподавател в Катедрата по българска литература и директор на центъра „Търновска книжовна школа”. Води лекционни курсове по история на старобългарската литература, сравнително балканско литературознание и народопсихология. Научните му интереси са в областта на историята на старобългарската литература, Търновската книжовна школа, византийската агиография. Автор е на над 170 статии, студии, монографии, сред които са книгите Ораторската проза на Патриарх Евтимий Търновски (1995), Метафрастика. Симеон Метафраст и православната славянска агиография (1997), Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето (1999), Озареният Григорий Цамблак. По материали от Вилнюските ръкописни и старопечатни сбирки (2000), Славянска метафрастика (с приложение на жития за св. Сава Сръбски) (2002), Библия и старобългарска литература (2006), Българистични простори, (2008). Е-mail: dkenanov@abv.bg

Донка Мангачева

(доктор) е преподавателка в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Преподава синтаксис, стилистика, прагматика, превод и редактиране на художествен текст, теория на превода и трансформации, рецензиране на художествен превод, проблеми на художествения превод, практически португалски език. Научните ѝ интереси и публикации са в областта на синтаксиса, стилистиката, прагматиката, лингвистиката на речта, текстолингвистиката, психолингвистиката и др.

Евгения Вучева

(професор, доктор на филологическите науки) е преподавателка в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Преподава морфология и стилистика на съвременния испански език. Ръководителка е на магистърската програма „Приложна лингвистика“. Изследователските ѝ интереси са в областта на общото и сравнително езикознание, философията на езика, стилистиката, съвременното испанско езикознание. Авторка е на статии и монографии, посветени на лингвистиката на речта.

ЕЛКА ДОБРЕВА

(доцент, доктор на филологическите науки) е преподавателка в Шуменския университет. Научните ѝ интереси са в областта на общото езикознание, текстолингвистиката, критическия анализ на дискурса, семиотиката и теорията на масовите комуникации. Авторка е на книгите Теорията за знака в лингвистиката и литературната наука (1988, в съавт. с Д. Добрев); Справочник на семиотичните термини (1992, в съавт. с Д. Добрев), Проблеми на изграждането на текста (1990, в съавт. с И. Савова), Текстолингвистика. Уводен курс (2000, в съавт. с И. Савова), Увод в общото езикознание (2004).

ЕМИЛИЯ ПЕРНИШКА

(член-кореспондент на БАН, професор, доктор на филологическите науки) е сред най-изтъкнатите български лексиколози и лексикографи. В продължение на много години е била ръководителка на Секцията за славянско езикознание и на Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език. Авторка е на повече от 180 научни публикации, сред които са монографиите Синонимиката в белетристиката на Иван Вазов – отражение на взаимоотношенията в лексико-семантичната система на книжовния език и на лексикалното строителство през 80-те–90-те години на XIX век (1975), Структура и семантика на сложните прилагателни имена в българския език (1980), Лексикалните синоними в художествения стил (1989), За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена (1993). Авторка, съавторка и редакторка е на многотомния академичен Речник на българския език, както и на редица специализирани речници, сред които са Речник на чуждите думи в българския език (2001), Речник на антонимите в българския език (2002), Речник на новите думи и значения в българския език (2002), Синонимен речник на българския език (2003) и др.

ИВАН РАДЕВ

(академик, професор, доктор на филологическите науки) е преподавател в Катедрата по българска литература на Великотърновския Унниверситет. Научните му интереси и занимания са в областта на българската литература, култура и история. Сред многобройните му публикации се открояват книгите Боян Пенев (1976), Софроний Врачански (1983), Столица на оцелелите (1984, 2004), Белочерковският апостол (1987), Библията и българската литература (1991, 1998), Търновска хроника – 1800–1835 (1993), Дългата памет (1993), Ботев и неговото творчество (1994, 2008), История на българската литература през Възраждането (1996, 2008), История на Велико Търново – XVІІІ–XIX век (2001), Васил Попов. От разказа към романа (2001), Любовните истории и авантюризмът на българина (2002), Българската литература на ХІХ век – от анонимност към авторство (2002), Венета Хр. Ботева. Живот преди и след Ботев (2003), Йордан Вълчев. Живот и дело, време и съвременници (2005), Моите полудневници – 1970–1995 (2006), Другото лице на възрожденската литература (2006) и Таксидиотство и таксидиоти по българските земи (2008).

ИЛИНА НАЧЕВА

е докторантка в Института по психология към БАН. Научните ѝ интереси са в областта на социалната психология, агресивните прояви на личностно и групово равнище, психологията на масите и политическата социализация, психолингвистиката, психологията на медиите.

ИСКРА БАЕВА

(доцент, доктор) е преподавателка по съвременна история в Историческия факултет на Софийския университет. Занимава се по-специално с историята на Източна Европа през ХХ в. Авторка е на книгите Утопия и реалност (1991, съавторка), Източна Европа след Сталин 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България (1995), България и Източна Европа (2001), La Bulgarie contemporaine entre l’Est et l’Ouest (2001, съавторка), Следвоенното десетилетие на българската външна политика 1949–1955 (2003, съавторка); Българските преходи 1939–2005 (2005, съавторка); Тодор Живков (2006).

ЙОАНА СЛАВЧЕВА

(редовна асистенткa) е преподавателка по румънски език и литература във Великотърновския университет. Специализиралa e в Университета „Овидиус“ в Констанца, а в мoментa работи върху дисертация на тема „Румънските политически романи от 60-те и 70-те години на XX век“.

КАТЯ ГРОЗЕВА ИССА

(старша преподавателка, доктор) преподава български език за чужденци в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Научните ѝ интереси са съсредоточени в областта на чуждоезиковото обучение, психолингвистиката, социолингвистиката, етнолингвистиката, философията на езика и т.н.

КИРИЛ ДИМЧЕВ

(професор, доктор) е дългогодишен преподавател по методика на обучението по български език във Факултета по славянски филологии към Софийския университет. Публикувал е монографии, студии и статии по проблеми на методиката на обучението по български език, стилистика, социолингвистика, диалектология, теория на езиковите контакти и пр. Ръководител е на колективи, създали учебници и учебни помагала по български език за 5.–12. клас, както и учебни помагала за студенти.

КИРИЛ ПОПОВ

има дългогодишно присъствие като литературовед и критик, публицист и изкуствовед в редица български и чуждестранни издания. Специализирал е в МГУ „Ломоносов“ и в Чехословашката академия на науките. Носител е на орден „Кирил и Методий“ и на наградата „Златно перо“. Издал е множество статии, студии и монографии, сред които са Бездуховността (наградена от СУБ), Български народни орнаменти (наградена от СУБ), Извори далечни, За вас специалисти, Пражка палитра, Стилуети и др.

Константин Г. Попов

(доцент, доктор) е бил преподавал по руски език и руска стилистика в Софийския университет и в Шуменския висш педагогически институт (сега Шуменски университет). През 1989 и 1996–1997 г. е бил гост-доцент по руска стилистика в университета в Лодз (Полша). Член е на Съюза на учените в България, на Международното дружество по социолингвистика в България. Автор е на повече от 700 публикации (монографии, статии, рецензии, преводи, публицистични материали и др.) в отделни книги, сборници и периодически издания.

Красимир Христакиев

е докторант по западноевропейска литература във Великотърновския университет.

КРАСИМИРА АЛЕКСОВА

(доцент, доктор) е преподавателка в Катедрата по български език на Софийския университет. Научните ѝ интереси са насочени в областта на морфологията, лингвистичната типология, социолингвистиката, социалната психология на езика, разговорната реч, компютърната лингвистика и обучението по български език като чужд. Сред многобройните й публикации се открояват книгите Езикът и семейството (2000) и Адмиративът в съвременния български език (2003). Член е на Изпълнителния съвет на Международното социолингвистическо дружество, на Българската асоциация по четене, на Българското дружество за измерване и оценяване в образованието и др. E-mail: krasimiraaleksova@gmail.com, krasimira_aleksova@yahoo.com

КРАСИМИРА КОЛЕВА

е преподавателка в Катедрата по български език на Шуменския университет. Ръководи експедиции за проучване на българските общности в чужбина. Научните ѝ интереси и публикации са в областта на българската, славянската и балканската диалектология и ономастика, ареалната лингвистика и лингвистичната география, етнолингвистиката, езиковите контакти, приложната лингвистика, културната антропология. E-mail: k.koleva@shu-bg.net

Лиляна Табакова

е преподавателка по испаноамериканска литература в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет.

ЛИН УЕНШУАН

e преподавателка по български в Пекинския университет за чужди езици. Завършила е българска филология в същия университет и после е специализирала в Софийския университет, където е разработила тезата „Поетическият свят на Елисавета Багряна“. В момента е докторантка в съвместната докторантска програма по хуманитарни науки на Луивилския университет (Кентъки, САЩ) и Пекинския университет за чужди езици. Публикувала е редица свои разработки, свързани с българската литература и култура.

Людмила Илиева

(доцент, доктор) е преподавателка по теория и практика на превода в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Ръководителка е на магистърска програма по устен превод. Основните ѝ интереси и занимания са в областта на художествения превод.

Маргарита Димитрова

(доцент, доктор) работи в Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН. Научните ѝ интереси и занимания са в областта на съвременния български език, историята на книжовния език, книжовноезиковите норми и тяхната кодификация. Авторка е на многобройни статии, студии, научни съобщения и рецензии, публикувани в наши и чуждестранни научни списания и сборници, и съавторка на учебници и учебни помагала за средното училище.

МАРИЯ СПАСОВА

(доцент, доктор) е ръководителка на Катедрата по обща лингвистика и старобългаристика във Великотърновския университет. Научните ѝ интереси са в областта на палеославистиката (лингвистика, кодикология, палеография), културологичните аспекти на палеославистиката, историята (история на българската култура, славянски извори за българската история), историческата граматика на българския език, съвременния български език. Авторка е на многобройни статии, студии и монографии, сред които са Сложните думи в съчиненията на Григорий Цамблак (1999), Сказание за железния кръст и епохата на цар Симеон (2007, съавторка) и др.

МАРГАРИТА СИМЕОНОВА

(старша научна сътрудничка, доктор) работи в Института за български език при БАН. Научните й интереси и публикации са в областта на историята на новобългарския книжовен език, лексикологията, лексикографията, фразеологията, ономастиката, стилистиката и лингвокултурологията. Авторка е на книгите Езикът на Васил Левски (2002), Речник на езика на Васил Левски (2003), Езиковата личност Васил Левски” (2007).

Мариана Димитрова

(доцент, доктор) е преподавателка по испански език и испанска литература в Софийския университет. Научните ѝ интереси са предимно в областта на испанския ренесансов роман, преводите и разпространението на творчеството на Сервантес в България и представянето на испанската класическа драматургия на българска сцена. Авторкa е на книгите „Типология на главния женски персонаж на испанската пикареска“ (1994), „История на испанската литература. Средновековие“ (2006), „История на испанската литература. Ренесанс“ (2009), „Антология на испанската литература (XIX–VII в.)“ (2009), „Въведение в испанския ренесансов роман. Възникване, жанрови разновидности, еволюция“ (2003), на научни статии в наши и чужди издания. Съавторка е на учебници и учебни помагала по испански език.

МАРИАНА МАЛИНОВА

(научнa сътрудничка, доктор) работи в Института по история при БАН и преподава китайска история и културология в Софийския университет. Специализирала е в областта на изкуството и културата на Древен Китай, старокитайския език, китайската история и т.н. Има над 50 научни публикации у нас и в чужбина в областта на китайската древност и култура и участия в национални и международни археологически експедиции и научни форуми.

МИЛЕН МАЛАКОВ

преподава сравнително индоевропейско езикознание, сравнителна граматика на славянските езици, историческа граматика на сръбския и хърватския език и води практически курс по сръбски и хърватски език в Катедрата по български език на Филологическия факултет при Югозападния университет – Благоевград. Специализирал е сравнително езикознание в Университета в Любляна, Словения. E-mail: milen_malakov@abv.bg

Милена Маринкова

(доктор) е преподавателка в Катедрата по испанистика и португалистика, на Софийския университет. Преподава съвременен испански език (практически курс), фонетика и фонология на испанския език, корективна фонетика, диалектология на испанския език и превод на делови документи. Нейните научни интереси са в областта на съпоставителното езикознание, фонетиката и фонологията, историческата граматика, лексикологията и фразеологията, превода и др.

Милена Попова

(доцент, доктор) е ръководителка на Катедрата по испанистика и португалистика в Софийския университет. Води теоретични курсове по синтаксис на съвременния испански език, прагматика на разговорния испански език и прагматика на анекдота, а също така магистърските курсове „Семиотични системи и прагматика“, „Тенденции в съвременното езикознание“ и „Прагматични аспекти на превода на съвременния испански език“.

МИХАИЛ ВИДЕНОВ

(академик, професор, доктор на филологическите науки, почетен доктор на Великотърновския университет) е основател и председател на Международното социолингвистическо дружество – София, член на Комисията по социолингвистика при Международния съюз на славистите. Основните му научни интереси са в областта на съвременния български език, социолингвистиката, диалектологията и др. Чел е единични лекции или цели курсове в университетите в Шумен, Велико Търново, Благоевград, Прага, Лодз, Краков, Прищина, Братислава, Москва, Упсала, Стокхолм, Виена и др. Автор е на многобройни монографии, статии, рецензии, учебници и др. По-важните му монографични трудове са Годечкият говор (1978), Социолингвистика (1982), Съвременната българска градска езикова ситуация (1990), Софийският език (1993), Езикът и общественото мнение (1997), Увод в социолингвистиката (2000), Българската езикова политика (2003), Диглосията (2005), Идентификация по езика (въз основа на съвременната българска реч) (2007) и др.

Петър Велчев

(старши научен сътрудник, доктор) работи в Института по литература към БАН. Той е литературен историк и критик, поет и преводач на поезия. Родоначалник е в изследването на българо-испанските литературни отношения.

Петър Моллов

(доцент, доктор) е преподавател по испанска средновековна литература и испанска литература на Златния век в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Автор е на книгите “La parodia en la poesía de Francisco de Quevedo y Luis de Góngora” (2006) и “Sátira y burla de los defectos, las debilidades y los vicios humanos en la poesía española de la Edad barroca” (2009).

Радияна Дринова

e преподавателка в Софийския университет по методика на обучението по испански език. Авторка и съавторка е на разработки по методика н а чуждоезиковото обучение, публикувани в научни сборници и списания у нас и в чужбина, както и на учебни програми, учебници и учебни помагала по испански език за задължителна и профилирана подготовка.

Радка Пенчева

(доктор) завежда музея „Емилиян Станев“ във Велико Търново. Интересите ѝ са в областта на литературната история и критика и литературната архивистика. Публикувала е множество научни разработки, сред които са книгите „Емилиян Станев. Разкази за деца“ (2000 г., съавторка), „Литературният архив – недоразказаната памет“ (2003), „Творческият архив на Емилиян Станев и визиите му за историята в романа „Иван Кондарев“ (2009). Съставителка и редакторка е на редица издания.

РАЙНА ХОЛАНДИ

(доктор) е преподавателка в Югозападния университет. Научните интереси и публикациите ѝ са в областта на съпоставителната лексикология и фразеология, корпусната лингвистика, лексикографията, семантиката, чуждоезиковото обучение и др.

Станимир Мичев

е преподавател по испански език и превод в Новия български университет. Специализирал е в Хаванския университет, в Института за писмени, устни преводачи и международни отношения към университета „Марк Блок“ в Страсбург и другаде. Научните му интереси са в областта на теорията и практиката на превода, лексикологията и лексикографията, социолингвистиката на испанския език.

Стефка Кожухарова

е преподавателка по испански език в Университета за национално и световно стопанство. Специализирала е в областта на съвременната испанска литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Научните ѝ интереси са насочени към рецепцията на испанската литература в България. Занимава се и с превод на художествена литература, като сред преведените от нея автори са Хосе Ортега и Гасет, Хулио Кортасар, Хавиер Мариас, Луис Сернуда.

ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

(старша научна сътрудничка, доктор) работи в Секцията за съвременен български език на Института за български език. Научните й интереси и занимания са в областта на историята на новобългарския книжовен език, граматиката и езиковата култура. Авторка е на редица изследвания, сред които са За така наречената диалектна основа на новобългарския книжовен език (2000), Семантика на минали страдателни причастия от непреходни глаголи в българския език (2003), Проблемът свое – чуждо и дебатът за българския книжовен език през Възраждането (2006) и др.

Татяна Пантева

(доцент, доктор) води разнообразни курсове по испанска литература, превод и други дисциплини в Катедрата по испанистика и португалистика в Софийския университет. Авторка е на многобройни научни публикации в страната и чужбина по теми, свързани с литературата и езика.

ЦЕНКА ДОСЕВА

е преподавателка в Катедрата по руски език при Софийския университет. Интересите ѝ са в областта на руския език, на историята на руския и на старобългарския език. Има многобройни публикации по проблемите на славянската историческа лексикология и словообразуване и текстологията на старите славянски ръкописи, сред които изпъква изданието Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.) ( т. I, 1991; т. II, 1993, в съавторство).

ЮЛИЯНА СТОЯНОВА

(доцент, доктор на филологическите науки) е преподавателка в Катедрата по български език към Софийския университет. Член е на Изпълнителния комитет на Международната асоциация за изследване на детския език (IASCL). Интересите и публикациите ѝ са главно в областта на съвременния български език, психолингвистиката, прагматиката и контрастивната лингвистика. В тях се засягат и психоаналитични аспекти на наративната проза. Сред многобройните ѝ публикации изпъкват книгите Вашето дете говори. Речеви актове в ранната детска възраст (1992), Психолингвистични изследвания (2006) и Индивидуални вариации във вербалното развитие (2009).

ЮРИЙ ВЕНЕЛИН

(1802–1839) е руски филолог и историк. Той е сред първите чужди изследователи, които обръщат внимание на българския народ, език и история и превръщат този интерес в център на научните си занимания. Книгата му „Древние и нынешние болгаре“ (1829) оказва силно влияние върху българската интелигенция и се превръща в траен идеологически фон на Българското възраждане. През 1830 г. бива командирован от Руската академия в България, за да проучи българския език и да издири документи, материали, паметници и трудове, свързани с материалната и духовната култура на българите. Той посещава редица селища в крайния Български североизток – Варна, Каварна, Кюстенджа, Бабадаг, Силистра. По време на престоя си прави наблюдения върху българския език и езиковата ситуация в посетените населени места. Въз основа на натрупания огромен материал написва Граматика на днешното българско наречие (1834), която – ако е била публикувана тогава – е щяла да стане първата издадена българска граматика. Важна роля са изиграли студията му О зародыше новой болгарской литературы (1837) и посмъртно издадената сбирка Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты (1840).

Яна Андреева

(доктор) е преподавателка по португалска литература в Катедрата по испанистика и португалистика на Софийския университет. Научните ѝ изследвания се съсредоточават в областта на съвременната португалска литература и португалоезичната автобиографична литература. Авторка е на книгите „Аз-ът като Друг. Дискурси на идентичността в автобиографичното творчество на Фернанду Намора“ (2007) и „Прочити на португалската литература“ (2010), на редица предговори и статии в специализирани издания. Членува в Международната асоциация на лузитанистите.